Новини

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще участва в годишната конференция на Военния комитет на НАТО. Тя ще се проведе от 16 до 18 септември в Талин, Естония.

На форума началниците на отбраната на страните-членки ще обсъдят актуални теми от дневния ред на Алианса, сред които са текущото състояние и предизвикателствата при провеждането на мисиите и операциите на НАТО в различни региони, прегледът на структурата на силите и стратегическото планиране на съюза. Ще бъдат разгледани и по-нататъшните действия за повишаването на възпиращия и отбранителния потенциал в евро-атлантическата зона.

"Над 2200 военнослужещи участват в действията по възстановяване на засегнатите от бедствието населени места в Карловско." Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов в предаването „Преди всички“ на Българското национално радио. Само през вчерашния ден на терен са били над 400 военнослужещи. Целта е максимално бързо разчистване на домовете, впоследствие и на дворовете, като процесът ще продължи вероятно и през октомври. За целта е необходима лекогабаритна техника, с каквато Българската армия не разполага. Най-голямата тежест по оказването на помощ пада върху 61-ва механизирана бригада, както и върху 3-та авиобаза в Граф Игнатиево и 24-та авиобаза в Крумово.

Министерството на отбраната е предоставило за междуведомствено съгласуване проекта за инвестиционен разход за придобиване на вторите осем самолета F-16, съгласно получената оферта от американската страна, съобщи още министър Димитър Стоянов. Офертата е със срок 1 ноември и по тази причина се работи проектът да бъде предложен на новото Народно събрание. Подготвя се и план-програма за инвестиционни намерения през следващия период до 2032 г.

Продължават разговорите с полската страна за ремонт на двигателите на самолетите МиГ-29. Целта е да се гарантира нормална летателна подготовка и ресурсът им да бъде удължен поне до края на 2023 г. До получаването на първите самолети F-16 през 2025 г., продължава търсенето на варианти, за да се гарантира изпълнението на мисията по охрана на въздушното пространство.

„Въоръжените сили гарантират и териториалната цялост, и суверенитета, и сигурността на страната. Ние трябва да носим бойното дежурство и да осигурим охраната на нашето небе. Не искам и да помислям за такава алтернатива – друг да пази небето ни. Всеки съюзник е добре дошъл да охранява заедно с нас и така сме го правили много пъти. Търсим различни възможности, които да бъдат предоставени на редовното правителство и Комисията по отбрана в следващия парламент“, подчерта министър Димитър Стоянов.

Ангажиментите на Българската армия по охраната на държавната граница са патрулни, изпълнявани съвместно с „Гранична полиция“. „Охраната на границата е отговорност на МВР, ние подпомагаме тяхната дейност. Досега не е имало толкова много армия на границата. Натискът, който е в момента, е нормален за периода и за сезона. Пикът обикновено е юли, август и септември. Надявам се, че Българската армия и „Гранична полиция" ще се справят съвместно с проблема, още повече, че се води активен диалог и с турската страна. Надявам се действията на нашите съседи да подпомогнат и нашата дейност“, подчерта той.

Формирование за разузнаване, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси от Националния военен университет „Васил Левски“ унищожи днес, 16 септември, артилерийски снаряд за 76,2-милиметрово оръдие. Снарядът е намерен при изкопни дейности за изграждане на мазе в къща в Долна Оряховица.

„Когато отидохме на място и видяхме разкопаните основи на къщата, направихме разузнаване, за да сме сигурни, че няма други снаряди. Този, за който ни повикаха, се оказа без гилза и дълъг 30 см. С колегите от формированието го транспортирахме до полигона на Военния университет в село Беляковец, където го и взривихме“, обяснява подполковник доц. д-р Йордан Терзиев, който е групов отговорник на специализирания екип. По неговите думи тези снаряди навлизат масово през Втората световна война, когато са пригодени за танк Т-34.

„Благодарение на усилията и решимостта на ръководството, на мотивацията и отдадеността на личния състав, Щабът потвърди безапелационно своето място сред щабовете от Командната структура и структурата на Силите на НАТО“. Това каза заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска в приветствието си към военнослужещите от състава на Щабния елемент за интегриране на силите на НАТО в България на церемонията по повод седмата годишнина от неговото активиране. „Категорично можем да заявим, че многонационалната структура на наша територия допринася за колективната отбрана на Алианса“, заяви тя.

В тържеството по повод годишнината присъства и заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев. Той изказа благодарност от името на военното ръководство на Министерството на отбраната към личния състав на многонационалната структура за демонстрираната от тях силна мотивация и професионализъм. „Щабният елемент за интегриране силите на НАТО успя да установи така важното взаимодействие между силите на страната-домакин и многонационалните сили на Алианса. Той играе ключова роля в дейностите по планирането и провеждането на учения на Алианса и подпомага потенциалното усилване на вече разположените войски и сили“, подчерта генерал-лейтенант Илиев.

За проявени отговорност и всеотдайност при изпълнение на задачите бяха наградени български и чуждестранни военнослужещи от съставя на Щабния елемент за интегриране на силите на НАТО в България.

***
Решението за създаването на щабни елементи за интегриране на силите на НАТО (NATO Force Integration Unit – NFIUs) в страните-членки на Алианса с приоритет България, Румъния, Полша, Литва, Латвия и Естония, бе взето на Срещата на върха на НАТО в Уелс през септември 2014 г. Създаването на щабните елементи е част от общата адаптация на структурата на силите на НАТО и на командната система и е най-голямата промяна в организацията след края на Студената война.

Основната им цел е да подобрят взаимодействието между националните сили и силите за отговор на НАТО (NATO Response Forces).

Mинистърът на отбраната Димитър Стоянов и посланикът на Италия Н.Пр. Джузепина Дзара обсъдиха стратегическото сътрудничество и отличното партньорство в областта на сигурността и отбраната между двете държави. Във фокуса на разговора бяха и общите проекти за модернизация на Българската армия.

В срещата участваха заместник-министър Теодора Генчовска, началникът на политическия кабинет Владко Владов, директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев, полковник Ивано Романо, военен аташе, и Франческо Калдероли, заместник-ръководител на посолството на Италия в България.

„Срещата ни е много навременна и заради подготовката на церемонията по поемане на командването от Италия на батальонната бойна група в България. Благодаря на Италия, че прие да бъде рамкова държава. Високо оценяваме това сътрудничество“, заяви министър Стоянов. Той предаде официална покана до министъра на отбраната на Италия за церемонията, която ще се състои на 17 октомври.

Министър Стоянов представи амбициозните цели на служебното политическо ръководство на ведомството за модернизация на Българската армия. Министърът информира за хода на проектите за модернизация на въоръжените сили и подчерта високото ниво на взаимодействие с Италия по отношение на тях.

„Италия гледа на двустранните си отношения с България като стратегически. За нас стабилността и сигурността на Източните Балкани и в региона на Черно море е от изключителна важност“, заяви Н.Пр. посланик Дзара.

Със заповед на министъра на отбраната Димитър Стоянов над 400 военнослужещи се включват в помощ за възстановяване на населените места, пострадали от големите наводнения в Община Карлово.

В аварийно-възстановителни дейности в селата Богдан и Каравелово утре, 15 септември, ще участват 165 военнослужещи от Сухопътните войски, 100 от Командването за логистична поддръжка, както и по 50 човека от Военновъздушните сили, Военноморските сили и Съвместното командване на специалните операции. За изпълнението на задачите от Командването за логистична поддръжка ще бъдат осигурени инструменти.

И днес над 120 военнослужещи от Сухопътните войски и Военновъздушните сили помагат за отстраняването на последиците от бедствието, причинени от наводнението, в обществените сгради и частни домове, в най-засегнатите населени места на Община Карлово.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов и Н.Пр. Айлин Секизкьок, извънреден и пълномощен посланик на Република Турция у нас, обсъдиха днес, 14 септември, двустранните отношения в областта на отбраната.

На срещата бяха дискутирани усложнената среда на сигурност и предизвикателствата, пред които са изправени и двете страни. В разговорите бе изтъкнато доброто ниво на двустранно сътрудничество. „Като страни-членки на НАТО и съседни държави ние имаме общи интереси“, подчерта министър Стоянов.

Той благодари на турската страна за усилията, които полага за възпирането на миграционния натиск. „България винаги е отчитала важната роля на Турция за охраната на българо-турската граница“, каза министър Стоянов и посочи, че охраната на държавната граница в момента е част от задачите на Българската армия.

„Над 500 военнослужещи изпълняват задачи по охрана на границата, съвместно със служители на Гранична полиция. Оперираме с един безпилотен летателен апарат. Очакваме да се включи и хеликоптер от Военновъздушните сили. При охраната на държавната граница се спазват всички международни договорености“, заяви министър Стоянов.

„Охраната на границата е една от най-важните точки в дневния ни ред. Република Турция е създала необходимата организация за възпиране на нелегалния миграционен натиск на турско-българската граница. Ние сме готови да съдействаме и сме до вас“, каза Н. Пр. Айлин Секизкьок.

Акцент в разговорите бе поставен и върху възстановяването и поддържането на военните паметници и гробове на територията на двете страни.

Срещата се проведе в Министерството на отбраната. На нея присъстваха заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска, началникът на политическия кабинет Владко Владов, директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев, заместник-ръководителят на посолството на Република Турция Ерман Топчу и военният аташе на Република Турция полковник Севгин Хюр.

В рамките на посещението си в България новият командир на Съюзното съвместно командване на силите в Неапол адмирал Стюърт Мънч посети учебен полигон „Ново село“ и се запозна с процеса на съвместна подготовка на бойната група в България. Заедно със заместник-началника на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев и командира на Съвместното командване на силите генерал-майор Валери Цолов той наблюдава демонстрации на способности в съвместни действия на български и американски военнослужещи.

В демонстрациите участваха българска механизирана рота и американски пехотен взвод с поддръжката на екипаж на безпилотни летателни апарати от 61-а механизирана бригада. Военнослужещите показаха високо ниво на подготовка при съвместни действия за настъпление.

Гостите наблюдаваха и статичен показ на въоръжение и техника, използвани от формированията от бойната група, в който участваха и представители на италианската армия с командир полковник Франческо Алаймо.

Адмирал Мънч даде висока оценка на способностите, които бойната група е постигнала в процеса на съвместната подготовка с участието на български и американски военнослужещи. „Всички ние, страните-членки на НАТО, заедно изграждаме колективната отбрана и чрез създаването на бойните групи осигуряваме допълнителни сили за укрепване на възпирането и отбраната на Алианса“, заяви той.

Генерал-лейтенант Димитър Илиев поздрави военнослужещите за постигнатото ниво на оперативна съвместимост. „Вие показахте, че тренирате упорито и действате като един тим. Това е още една възможност да покажем нашата решимост да работим съвместно със съюзниците за суверенитета и независимостта на нашата държава и на страните-членки на НАТО“, отбеляза заместник-началникът на отбраната.

Командирът на Съюзното съвместно командване на силите в Неапол адмирал Стюърт Мънч се запозна с мисията, структурата и основните задачи на Съвместното командване на силите (СКС) на брифинг, изнесен от полковник Христо Христов – заместник-началник на щаба на СКС по операциите. Състоянието и основните предизвикателства пред бойната група представи нейният командир подполковник Велин Кехайов – командир на 42-и механизиран батальон от състава на 2-а Тунджанска механизирана бригада.

Демонстрациите на учебен полигон „Ново село“ наблюдаваха и заместник-командирът на Многонационалната дивизия „Югоизток” в Румъния бригаден генерал Пламен Йорданов, командирът на 2-а механизирана бригада бригаден генерал Станимир Христов и заместник-началникът на щаба на Сухопътни войски полковник Васил Енчев.

* * *

Бойната група се сформира на територията на нашата страна съгласно решения на Министерския съвет от 2 март и от 20 май 2022 г. за принос в усилването на отбранителния потенциал на НАТО за защита на териториалната цялост на страните-членки.

Изграждането на боеспособна бойна група на българска територия е израз на решимостта на страната ни и на съюзниците да споделим отговорността за гарантиране на сигурността на страните-членки, като допринесем за усилване на възпиращия отбранителен потенциал на Източния фланг на НАТО.

Перспективите за развитие на двустранното сътрудничество в областта на отбраната бяха обсъдени на среща на министъра на отбраната Димитър Стоянов с Н.Пр. д-р Роб Диксън, извънреден и пълномощен посланик на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. В разговорите участваха заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска, началникът на кабинета Владко Владов, директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев, аташето по отбрана на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия капитан I ранг Алекс Буш и помощник-аташето по отбрана на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия капитан Матю Брейн.

Министър Стоянов поднесе съболезнования за кончината на кралица Елизабет II и подчерта, че това е голяма загуба не само за Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, но и за целия свят.

Като основна задача пред своя екип министър Стоянов посочи работата по ускоряване на модернизационните проекти на Въоръжените сили и документалната подготовка. „Подготвяме инвестиционна програма с 12 проекта, която ще бъде внесена за одобрение в Министерски съвет“, каза още министърът на отбраната. Като основни предизвикателства министър Стоянов открои участието на Въоръжените сили в охраната на държавната граница и оказването на помощ на населението след наводненията в населени места в община Карлово. По думите му Българската армия всекидневно оказва съдействие при отстраняване на последствията, причинени от наводненията като същевременно продължава и бойната подготовка на формированията.

Министър Стоянов подчерта значимостта на участието на британски военнослужещи в съвместната подготовка на Учебен полигон „Ново село“ и при подпомагане изграждането на бойната група на територията на страната, както и проведените съвместни учения между Специалните сили на България и Обединеното кралство.

Извънредният и пълномощен посланик на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия Н.Пр. д-р Роб Диксън изрази задоволство от отличното сътрудничество между двете държави във военната сфера. Обсъдени бяха въпроси от актуалния дневен ред на сигурността и доброто ниво на съвместни военни учения, тренировки и обучения. Министър Стоянов оцени ангажираността на Обединеното Кралство за предоставяне на подкрепа за повишаване на оперативната съвместимост и способностите на българските Въоръжени сили.

125 военнослужещи от Сухопътните войски и Военновъздушните сили днес, 13 септември, продължават да отстраняват щетите, причинени от наводнението в населени места в Карловско.

От 61-ва Стрямска механизирана бригада на терен в селата Слатина, Каравелово и Богдан са 85 военнослужещи с 6 единици техника. От авиобазите в Крумово и Граф Игнатиево 40 военнослужещи действат в село Богдан.

Приоритетно се отстраняват щети в обществените сгради и частни домове на самотни хора, в най-засегнатите от бедствието населени места на Община Карлово.

Двустранното сътрудничество в областта на отбраната обсъдиха министърът на отбраната Димитър Стоянов и посланикът на Финландия Н.Пр. Кристина Кувая-Ксантопулос. В срещата участваха заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска, началникът на кабинета Владко Владов и директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев.

Министър Стоянов акцентира върху отличното сътрудничество между двете държави и подчерта, че България е сред първите страни, които ратифицираха протокола за присъединяване на Финландия към НАТО. „Щастливи сме да имаме съюзник като Финландия“, заяви Стоянов.

„Бих искала да благодаря на България, че бе сред първите страни, които подкрепиха Финландия за присъединяването й към НАТО. Високо оценяваме Вашата подкрепа“, каза посланикът на Финландия Н.Пр. Кувая-Ксантопулос.

Министърът на отбраната представи и приоритетите пред служебното политическо ръководство на министерството. Сред тях са изготвянето на инвестиционна план-програма с конкретни проекти за модернизация на армията, достигане на 2% от БВП за разходи за отбрана още през 2023 г., придобиване на нов многофункционален боен кораб и други. „Изработваме план-програма с конкретни проекти за модернизация, която да одобри Министерският съвет. Разбира се, като министър, мое задължение е да се боря за повече средства за отбрана за догодина. Имам пълното разбиране на Министерския съвет, че още следващата година ще достигнем 2% от БВП. България определено изостава с модернизацията на армията си. Но модернизацията трябва да се прави умно, защото ресурсът винаги е ограничен“, коментира министър Стоянов.

Заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска се срещна с посланиците на Кралство Дания Н.Пр. Йес Нилсен и на Украйна Н.Пр. Виталий Москаленко. В разговорите участва и директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев.

Основна тема на срещата беше засилване на подкрепата за Украйна в контекста на проведената на 11 август конференция в Копенхаген. Заместник-министър Генчовска запозна посланиците с решението на Народното събрание от 4 май 2022 г. за оказване на хуманитарна и военно-техническа помощ. Тя посочи, че в процес на съгласуване е решението на правителството за предоставяне на дарение от 350 медицински пакети за 35 000 украински военнослужещи. Заместник-министърът подчерта, че страната ни провежда обучение на украински военнослужещи във военни учебни заведения и добави, че се анализират възможностите за разширяване на сътрудничеството в областта на военното обучение и подготовка. Заместник-министър Генчовска увери Н. Пр. Москаленко и Н. Пр. Йес Нилсен, че подкрепата от страна на България за украинския народ ще продължава.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов проведе среща днес, 12 септември, с новия командир на Съюзното съвместно командване на силите – Неапол адмирал Стюарт Мънч, който встъпи в длъжност през юни тази година.

Адмирал Ефтимов акцентира върху стратегическото значение на Черно море за страните в региона и НАТО в контекста на настоящите условия на сложна военностратегическа среда и на война в непосредствена близост до нашите граници. Той подчерта, че България остава ангажирана в подкрепата си към колективните усилия за осигуряването на безопасно и свободно корабоплаване. „Отговорност на страните-членки на Алианса от Черноморския регион е да гарантират свободата на движение и безопасността на морския трафик, търговските пристанища и военноморските бази“, изтъкна началникът на отбраната. Той бе категоричен, че през годините военните лидери от региона са подчертавали многократно критичната важност на Черно море за националната и колективната сигурност.

На срещата адмирал Ефтимов и адмирал Мънч разгледаха процеса на отбранителното планиране на НАТО, мерките за повишена бдителност и тези за дългосрочно повишаване на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса, както и инициативата за засилено предно присъствие в отговор на войната в Украйна.

Акцент беше поставен и на развитието в сухопътния домейн по отношение на възпирането и отбраната на Югоизточния фланг на НАТО. Адмирал Ефтимов и адмирал Мънч обсъдиха трансформацията на бойната група, разположена на българска територия, в съответствие с взетите решения на Срещата на върха на НАТО в Мадрид.

В рамките на визитата си в нашата страна новият командир на Съюзното съвместно командване на силите – Неапол ще се запознае с текущото състояние и подготовката на батальонната бойна група.

"Българската армия ще продължи да помага на населението в пострадалите от наводненията населени места в община Карлово поне още месец. Предстои изготвянето на нов план, по който ще се осъществява участието на военнослужещите във възстановителните дейности." Това съобщи командирът на 61-ва механизирана бригада бригаден генерал Деян Дешков, който ръководи работата на военнослужещите в пострадалите населени места.

Вече единадесети ден военнослужещи от Сухопътните войски и Военновъздушните сили продължават да оказват помощ за отстраняването на щетите, причинени от наводнението в обществените сгради и частни домове на самотни хора в най-засегнатите от бедствието населени места на община Карлово.

Днес, 12 септември, в селата Слатина и Каравелово помагат 63 военнослужещи с 5 единици техника от 61-ва Стрямска механизирана бригада. 40 човека от двете авиобази – в Граф Игнатиево и Крумово, работят по разчистването и възстановяването на село Богдан.

Българската армия се включи в помощ на населението още в първите часове на 2 септември, след настъпването на бедствието. „Водата е стихия и течението беше изключително силно в онзи момент. Рискът да загубим някого от нашите хора също беше доста голям. Успяхме да окажем съдействие и да евакуираме хората, чийто живот беше застрашен”, каза бригаден генерал Дешков.

"Близо 1200 военнослужещи са на терен и са в помощ на хората от началото на бедствието в Карловско на 2 септември. Средно на ден в разчистването и възстановяването се включват над 120 военнослужещи от 61-ва бригада и двете авиобази в Граф Игнатиево и Крумово, както и курсанти". Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов в предаването на бТВ „Защо, господин министър?“, днес, 11 септември. „Армията е там, където има необходимост от нея“, изтъкна той.

По думите му, реакцията на държавните институции по отношение на бедствието в Карловско е била адекватна. "Оказването на помощ в тази тежка ситуация върви по всички линии, с евакуация и спасяване в деня на бедствието, впоследствие с тежка техника, разчистване, възстановяване на големите щети. Във всичко това армията присъства от първия ден, съвместно с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и другите служби", подчерта той.

„Над 500 военнослужещи в момента изпълняват задачи по охрана на границата, съвместно със служители на ГД „Гранична полиция“. Армията е там не за първи път, ние не сме прекъсвали присъствието си на граница, нашите военнослужещи познават чудесно терена. Така усилваме и подпомагаме действията на „Гранична полиция“ и Министерството на вътрешните работи“, на които е основната отговорност по охрана на границата', подчерта министър Стоянов. В охраната на държавната граница са включени военнослужещи и техника от различни военни формирования. Логистична група от военнослужещи следи и възстановява целостта на преградното съоръжение, когато се констатират нарушения. „Пробиви се правят, предимно от мигрантите, имаше отнесени участъци от природни стихии. Постоянно възстановяваме целостта му. В сравнение с лятото на миналата година, сегашното състояние на оградата е много по-добро“, посочи той.

"Сегашното ръководство на Министерството на отбраната прави всичко възможно да бъде удължена експлоатацията на самолети МиГ-29 поне до края на 2023 г.", съобщи министър Димитър Стоянов. Има финансови ресурси за това. „В момента наличието на изправна авиационна техника е единствено и благодарение на инженерно-техническия състав от авиобаза Граф Игнатиево, дължи се само на техните знания и възможности“, подчерта той и допълни: “Имах среща с полския министър на отбраната и с министъра на отбраната на Словакия. Засега разговорите с Полша вървят в добра посока – надявам се в краткия мандат, който ни остава, да постигнем да ни доставят авиационни двигатели. Говорил съм да закупим шест плюс два двигателя и да удължим живота на нашата авиационна техника поне до края на 2023 г.“ Той отбеляза, че подготовката, която бойните пилоти водят в момента, е крайно недостатъчна и с тези двигатели те ще могат да водят по-интензивна летателна подготовка.

По думите му компенсации за забавянето на доставката на първите осем самолета F-16 страната ни няма да получи, тъй като обстоятелствата се определят като „форс мажор“. Отстъпка ще има в цената на вторите осем самолета, ако се вземе решение за тях.

Министерството на отбраната има инвестиционна план-програма, която сочи, че 12 са най-необходимите проекти в модернизацията на въоръжените сили. „За съжаление, нагаждаме нашите бойни способности спрямо наличните финансови средства, а не би трябвало да е така. Убеден съм, че имам подкрепата от Министерския съвет и се надявам инвестиционната план-програма в рамките на 6 – 8 милиарда лева да влезе в следващо Народното събрание. Цените растат с всеки изминал ден, ако се забави реализирането на проектите, те поскъпват“, коментира министър Стоянов.

На заседанието на Контактната група за оказване на отбранителна помощ на Украйна, което се проведе през седмицата в американската авиобаза „Рамщайн“, министър Стоянов е съобщил, че България предоставя хуманитарна помощ на Украйна и дистанционно обучение на украински военнослужещи в наши висши военни учебни заведения. Подготвя се изпращане на нова пратка медицински пакети в помощ на украинската страна.