Новини

„До края на седмицата трябва да бъде готов анализът за предоставянето на оръжие за Украйна.“ Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов днес, 16 ноември, в предаването „Лице в лице“ на БТВ. Министърът на отбраната категорично заяви, че на страната – жертва на агресия, трябва да се помогне, но трябва да бъде ясно, че преди всичко ще бъдат гарантирани оперативните способности на Българската армия. Срокът за внасяне в Народното събрание на решението на Министерския съвет е до 2 декември, припомни той.

В коментар за експлозията в Полша, при която бяха загубени два човешки живота, министър Стоянов отбеляза, че няма пряка заплаха за въвличане на страната ни в конфликта, но има потенциален риск за националната сигурност.

„Българската армия се нуждае от над 180 дефинирани способности. Отчитайки състоянието на държавата, ние сме се спрели за покриването на 13 от тях. Това са 13-те проекта, които са заложени в Инвестиционната план-програма. Тя е приета от Министерския съвет, но не е приета от Народното събрание“ , посочи министър Стоянов. Поради забавянето на приемането на Инвестиционната план-програма от Народното събрание, Министерството на обраната вече работи по отделни проекти, заложени в нея. „Рестартирахме модернизационния проект за бойната машина на пехотата, стартираме проектите за 3D радарите, за 155 мм гаубици“, съобщи министър Стоянов. Той поясни, че във възможностите на служебното правителство е да подготви всички необходими документи. „Това е дълъг процес и едва ли ще го приключим в нашия мандат. Надяваме се следващото правителство да подкрепи нашите идеи и да продължи да развива тези проекти“, каза той.

Министър Стоянов отново заяви, че в технологично отношение има пропаст между Българската армия и армиите на съюзниците от НАТО. За развитието на способностите на Въоръжените сили в бюджета за отбрана за 2023 г. трябва да се заложат 2% от БВП. По думите му в съседни на нас страни бюджетът за отбрана е достигнал до 3% от БВП, в НАТО се говори за 2, 5 %, с идея до 2030 г. бюджетът за отбрана на страните-членки да достигне 3%.

„Необходима е заместваща платформа на българските изтребители, защото ресурсът на МиГ-29 изтича до края на 2023 г.“, каза министърът на отбраната в отговор на въпрос. По думите му, нашите искания са да ни бъдат предоставени самолети втора ръка на лизинг. „Това е най-евтиното и най-рационалното, което можем да си позволим, отчитайки икономическото състояние на страната ни“, посочи той. Министерството на отбраната отново е декларирало пред Нидерландия желанието си да получи предложение за заместващ самолет. До този момент Швеция и Франция са отговорили положително за възможността да предоставят заместваща платформа. Очаква се отговор и от трета страна.

„Процесът по изграждане на инфраструктурата за новите F-16 вече е започнал, но има изключително сериозни проблеми“, каза министър Стоянов. Той разясни, че в периода 2020-2021 г. е сключен договор с първоначална цена 300 000 лв, а в действителност цената сега е 9 милиона. Методиката за индексация на договора не може да бъде приложена до такава цена. По договора не се работи и до момента, въпреки че е определена строителна площадка. „Налага се договорът да бъде прекратен и да бъде разкрита нова процедура за обществена поръчка, а не за директно възлагане“, категоричен беше министърът на отбраната.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов ще поздрави Сухопътните войски по повод бойния им празник и 137-ата годишнина от Сръбско-българската война (1885 г.). Тържественото събрание за годишнината ще се проведе на 17 ноември във Военната академия „Г. С. Раковски”. На събитието ще присъства и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

За проявен професионализъм при изпълнение на служебните задължения ще бъдат отличени военнослужещи от Сухопътните войски с награди от името на министъра на отбраната и на началника на отбраната. За високи постижения, заслуги към отбраната и дългогодишна безупречна служба, от името на министъра на отбраната ще бъде награден о.з. генерал-лейтенант Стефан Василев (командир на Сухопътните войски в периода от 2010 г. до 2012 г.).

Уважаеми колеги,
Тържественото събрание на Сухопътните войски ще се проведе на 17 ноември, четвъртък, от 10.00 ч в зала „Тържествена“ на Военната академия „Г. С. Раковски“. Ще бъдат допускани постоянно акредитираните към Министерството на отбраната представители на медиите, срещу лична и журналистическа карта, до 9.45 часа

„Няма необходимост от предприемане на извънредни мерки във връзка с инцидента в Полша“. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов пред журналисти днес след съвместното заседание на Комисията по отбрана и Комисията по външна политика в Народното събрание.

„Рискове винаги има, конфликтът е до нас. Конкретна заплаха за националната сигурност не очаквам“, заяви министър Стоянов.

Той поясни, че към момента съюзниците в НАТО заемат спокойна позиция, като не се налага повишаване на степен на готовност и усилване на Източния фланг. „Няма притеснения в нито една държава-членка на НАТО“, добави Димитър Стоянов.

„Не очаквам нещо извънредно да се случи на наша територия или на територия на съюзна държава“, коментира министър Стоянов.

Той припомни, че в момента се носи съвместен Air Polсiсng с испанските Военновъздушни сили, който е предварително планиран и няма връзка с инцидента в Полша.

„Българските Въоръжени сили продължават да бъдат в готовност от 24 февруари“, каза министър Стоянов.

Министър Димитър Стоянов ще бъде домакин на годишната среща на министрите на отбраната във формат SEDM, която ще се проведе в София от 16 до 18 ноември. Тя е организирана от нашата страна в рамките на българското председателство на Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа (SEDM). Ротационното председателство е под ръководството на заместник-министър Теодора Генчовска, която ще бъде модератор на форума. Сред участващите са министрите на отбраната на Румъния, Грузия и Молдова, както и представители на министерствата на отбраната на държавите-членки.

Във фокуса на дискусиите по време на срещата ще бъдат постигнатият напредък и възможностите за по-нататъшно развитие на Процеса, както и актуални въпроси на регионалното сътрудничество в областта на сигурността и отбраната. Тазгодишният форум ще премине под знака и на събитията, развиващи се на територията на независима Украйна.

Постоянно акредитираните представители на медиите ще могат да отразят срещата в нейната част на 17 ноември (четвъртък), като ще имат две възможности за това. Журналистите могат да заповядат в хотел „Маринела“, гр. София:
- от 09.00 ч. до 10.00 ч. за заснемане на встъпителните изказвания и груповата снимка;
- от 12.40 ч. за изявления пред медиите на министъра на отбраната, председателя на SEDM и командира на Бригада „Югоизточна Европа“ (SEEBRIG).
Допускането ще се извършва през входа на Конгресния център на хотел „Маринела“ срещу представяне на лична и журналистическа карта.

Мисиите и операциите на Европейския съюз, включително Военната мисия на ЕС за предоставяне на помощ в подкрепа на Украйна, бяха във фокуса на дискусиите на Съвета „Външни работи/Отбрана“. Те се проведоха на 15 ноември в Брюксел, Белгия.

Министрите на отбраната на държавите-членки на ЕС изразиха готовност да се включат в обучителната мисия на ЕС, която предвижда да осигури индивидуално, колективно и специализирано обучение на 15 хиляди украински военнослужещи за срок от две години в различни специализирани направления.

„България приветства решението на Съвета за стартиране на мисията на ЕС за военна помощ на Украйна (EUMAM). Тя е друг осезаем пример за силната подкрепа на ЕС за Украйна, която трябва да продължи“, посочи в изказването си министър Стоянов. Той декларира, че България ще допринесе за EUMAM UA с щабни офицери в командванията за обучение извън страната, както и с предоставянето четири пъти годишно на своя територия на един учебен модул за подготовка на бойни санитари. Министър Стоянов изтъкна, че страната ни ще продължи с многостранния си подход в предоставянето на подкрепа на Украйна, като отчита нуждите на страната. „По-рано този месец българското Народно събрание взе решение за оказване на военна и военно-техническа помощ на Украйна. На този етап обмисляме параметрите за конкретна подкрепа на украинските въоръжени сили“, отбеляза министърът на отбраната.

Министрите на отбраната обсъдиха възможностите за подобряване на съвместното придобиване на способности и съвместното възлагане на обществени поръчки с цел преодоляване на недостига на оперативни способности на ЕС. „За тази цел засиленият процес на отбранителна технологична и промишлена интеграция е жизненоважен, за да превърне ЕС в по-способен и стратегически автономен глобален участник в областта на отбранителните технологии“, заяви министър Стоянов. В изказването си той постави фокус върху придобиването на способности в областите: кибер отбрана, защита на критична инфраструктура и др. Министър Стоянов открои и съществуващия проблем за замяна на старата съветска военна техника, като призова Комисията да предложи работещи решения предвид значителните финансови разходи за ново въоръжение.

В рамките на заседанието на Направляващия борд на Европейската агенция по отбрана е одобрен нейният бюджет, както и тригодишната рамка за 2023-2026 г.

„Нидерландия изразява готовност да помогне с обучението на нашите пилоти за F-16“. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов пред журналисти в Брюксел днес, 15 ноември, след срещата си с министъра на отбраната на Нидерландия. В европейската столица той участва в заседанията на Съвета „Външни работи/Отбрана“ и на Направляващия борд на Европейската агенция по отбрана. Министър Стоянов припомни, че още през юни Министерството на отбраната е поискало информация от Нидерландия за предоставяне на самолети F-16 Blok15 и отговорът тогава е бил, че няма такава възможност.

Мисиите и операциите на Европейския съюз, включително военната мисия с неизпълнителен мандат за подпомагане на Въоръжените сили на Украйна, са били във фокуса на дискусиите на Съвета „Външни работи/Отбрана“. Министър Стоянов посочи, че всички държави-членки на ЕС са приели с пълен консенсус участието си в тази тренировъчна мисия. „България ще участва и със състав, и с предоставяне на оборудване за подготовка на украинските въоръжени сили, съгласно решенията на Народното събрание и Министерския съвет“, каза министърът на отбраната. „На базата на военната експертиза сме предложили да имаме четири модула през годината по 15 обучаеми за военни санитари. Военномедицинска академия има добри способности, които ще използваме, за да помогнем на украинската страна“, разясни той.

Министър Стоянов посочи, че очаква до края на седмицата да приключи анализът на възможностите за предоставяне на оръжие за Украйна. Предстои Министерският съвет да предостави информация на Народното събрание за вземане на решение за последващо предоставяне на оборудване както за тренировъчната мисия на ЕС, така и за Украйна.

Министърът на отбраната посочи още, че в рамките на заседанията днес е обсъден бюджетът на Европейската агенция по отбрана, както и тригодишната рамка за 2023-2026 г. с необходимите способности, които всяка една страна трябва да развива.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и командирът на националните сили за киберотбрана на САЩ генерал-майор Уилям Хартман обсъдиха на работна среща днес, 15 ноември, въпроси, свързани с киберсигурността.

Адмирал Ефтимов подчерта важността на домейна за киберотбрана, довела до включването му като отделно направление за работа в приетата 10-годишна пътна карта за сътрудничеството със САЩ в областта на отбраната. Той отбеляза ключовото значение на обмяната на опит за развитието на националните ни способности за киберотбрана. Началникът на отбраната повдигна темата за набирането и задържането на служба в Българската армия на специалисти в тази силно конкурентна сфера.

В рамките на срещата бе обсъден напредъкът по инициативите за съдействие на Министерството на отбраната на САЩ за изграждането и развитието на способности на българското военно ведомство в областта на киберотбраната. Отбелязано бе влиянието на хибридните и киберзаплахи върху дейността на институциите. Обменен бе и опит по изграждането на специализирани полигони за провеждането на кибертренировки и учения.
Генерал-майор Хартман сподели, че целта на оказваната помощ е постигането на съвместимост в работата на българските и американските структури по киберотбрана. Той сподели опита по интегрирането на екипи за киберотбрана в други държавни институции по сигурността за наблюдение на заплахи в киберпространството и дейности за нерегламентиран достъп.

Генерал-майор Хартман сподели, че националните сили за киберотбрана на САЩ са отдадени на каузата за ползотворно партньорство и с готовност ще продължат да работят за предоставянето на експертиза в областта на киберотбраната, както и на поуки от практиката при борбата със заплахите в киберпространството.

„Основният проект за модернизация на Сухопътните войски – за придобиване на нова бойна машина, отново е в ход“. Това съобщи днес, 15 ноември, пред журналисти командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов. Той обясни, че са изпратени искания за информация до над 10 производители. Отговорите се очакват до средата на декември, след което ще бъде изготвен анализ и ще се вземе решение до кого да бъде изпратено искане за оферта. „Основните изисквания като нива на защита, колесна формула, въоръжение и типове машини не са променени. Идеята е да получим машини, които и в момента са в серийно производство и не се налага да се правят доработки специално за нас“, обясни генерал-майор Попов. На следващ етап предстои подготовката на нов проект за инвестиционен разход.

Успешно се реализира и проектът за нова индивидуална екипировка на Сухопътните войски. Сключен е и последният договор по рамковото споразумение за доставка на каски и бронежилетки. „Към април – май следващата година 100% от личния състав на Сухопътните войски ще бъде оборудван с нови каски и бронежилетки“, каза още генерал-майор Попов.
Той съобщи, че напредва процесът по модернизиране на автомат Калашников. Предстои да започне и работата по подмяната на пистолет „Макаров“.

Командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов говори пред представители на медиите на учебен полигон Сливница, където днес се състоя традиционният турнир по стрелба със стрелково оръжие за журналисти и членовете на Асоциацията на военните аташета, акредитирани в България. Събитието се организира по повод празника на Сухопътните войски – 19 ноември. Генерал-майор Попов връчи наградите на първенците в състезанието и поздрави всички участници.

Проявите в чест на празника на Сухопътните войски продължават и в следващите дни.

Сухопътните войски отбелязват 137-ата годишнина от Сръбско-българската война (1885 г.) и честват своя боен празник за отбелязване на славните победи при Сливница, Гургулят, Мека Црев, Три уши и Видин – 19 ноември, с поредица от мероприятия.

На 15 ноември на учебен център „Сливница” ще се проведе турнир по стрелба със стрелково оръжие за журналисти и членове на Асоциацията на военните аташета, акредитирани в Република България. След награждаването командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов ще отговори на въпроси на присъстващите журналисти.

На 16 ноември офицерите, сержантите и цивилните служители от командването на Сухопътните войски ще преминат по стъпките на сливнишките герои от Сливница до Гургулят. Ще бъдат поднесени венци и цветя на местата, на които през 1885 г. са се провели най-решителните боеве от Сръбско-българската война.

На 17 ноември в зала „Тържествена“ на Военна академия „Г. С. Раковски” от 10.00 ч. ще се проведе тържествено събрание, на което военнослужещи от Сухопътните войски ще бъдат отличени с награди от името на министъра на отбраната и на началника на отбраната за проявен професионализъм при изпълнение на служебните задължения. За високи постижения, заслуги към отбраната, дългогодишна безупречна служба от името на министъра на отбраната ще бъде награден о.з. генерал-лейтенант Стефан Василев – командир на Сухопътните войски в периода от 2010 г. до 2012 г. Същия ден празникът във военните формирования ще бъде отбелязан с „Ден на отворени врати с показ на въоръжение и бойна техника”.

Турнирът по тенис на корт в памет на генерал-майор Нейко Ненов ще се проведе на 18 и 19 ноември 2022 г. в района на Военна Академия „Г. С. Раковски“.

По повод празника бяха почистени и освежени войнишките паметници по места и проведени спортни турнири и състезания.

***
Дните на отворени врати са, както следва:

На 17 ноември, четвъртък от 10.00 ч във:
- 61-а механизирана бригада, райони Карлово и Казанлък;
- 101-и алпийски полк – Смолян;
- Единен център за начална подготовка – Плевен;
- 38-и батальон за ЯХБЗ и Е – Мусачево;
- Учебен полигон Корен;
- 55-и инженерен полк – Белене;
- военно формирование 22 790 – Горна Оряховица;
- Център за специалисти – Сливен;
- 20-и самоходен артилерийски дивизион във войскови район „Кабиле“ - Ямбол;
- 3-о Бригадно командване – Благоевград.

В Деня на отворени врати във всички формирования ще има статичен показ на техника, въоръжение и екипировка за различни дейности, изпълнявани от военнослужещите от най-големия вид въоръжени сили.

През ноември под ръководството на Обединения център за въздушни операции на НАТО в Торехон, Испания, (САОС TJ), ще се проведе станалата вече традиционна тренировка „Ramstein Guard“ на българските сили и средства за противовъздушна отбрана (ПВО) за работа в условия на радиоелектронни смущения. Тренировката е съвместна и се провежда в съответствие с договореностите по Програмата за интегриране на силите на НАТО за електронна борба. В нея ще участват сили и средства от Военновъздушните сили и Сухопътните войски.

Като контрактор на НАТО в тренировката участва компанията DRAKEN Europe с един самолет DA‑20 Falcon, със способности за създаване на смущения.

Основни цели на тренировката са повишаване нивото на подготовка на участващия личен състав за работа в условия на радиоелектронни смущения и усъвършенстване на координацията между формированията за противовъздушна отбрана от състава на Военновъздушните сили и Сухопътните войски за действие в сложна радиоелектронна среда.

Участници в „Ramstein Guard BGR - 2022“ са екипажи и авиационна техника от изтребителната авиация, екипи от Зенитно-ракетни и Радиотехнически войски, както и специфични елементи от системата за командване и управление на активните сили и средства за противовъздушна отбрана на територията на страната.

Тренировката „Ramstein Guard“ на българските сили и средства за противовъздушна отбрана се провежда ежегодно от 2009 година.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов ще участва в заседанията на Съвета „Външни работи/Отбрана“ и на Направляващия борд на Европейската агенция по отбрана във формат министри на отбраната. Те ще се проведат на 15 ноември 2022 г. в Брюксел, Кралство Белгия.

В рамките на заседанието на Съвета, в изпълнение на заложените приоритети в Стратегическия компас за постигане на напредък в областта на сигурността и отбраната, ще се проведе първата среща на министрите на отбраната на държавите-членки на ЕС. Министрите ще обсъдят възможностите за подобряване на съвместното придобиване на способности и съвместното възлагане на обществени поръчки с цел покриване на недостига на оперативни способности на ЕС.

На сесията, посветена на руската агресия срещу Украйна, министрите ще обсъдят готовността на ЕС за стартиране на Военната мисия с неизпълнителен мандат за подпомагане на Въоръжените сили на Украйна. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще участва в дискусията. Очаква се и министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников да се присъедини към разговорите чрез видеоконференция.

На заседанието на Направляващия борд на Европейската агенция по отбрана министрите на отбраната ще обсъдят Доклада на Върховния представител за изпълнението на Координирания годишен преглед на отбраната, който очертава постигнатия напредък в развитието на отбранителните способности на ЕС за последните две години.

На 14 и 15 ноември изтребители от Военновъздушните сили на Кралство Испания ще изпълнят дневни опознавателни полети във въздушното пространство на Република България с облитане на граждански и военни летища в районите на градовете София, Пловдив, Бургас и на село Безмер, област Ямбол.

Шест самолета Eurofighter F-2000 Typhoon се предислоцираха в нашата страна в петък, 11 ноември, за предстоящото изпълнение на мисията на НАТО по усилена охрана на въздушното пространство с Военновъздушните сили на Република България. Полетите, които се изпълняват днес и утре, са планирани за опознавателно облитане на райони, свързано с предстоящото съвместно изпълнение на задачи.

Военновъздушните сили на Кралство Испания предислоцираха днес, 11 ноември, 6 самолета Eurofighter F-2000 Typhoon в авиационна база Безмер. Българските и испанските изтребители ще изпълняват съвместно задачи в рамките на мисията на НАТО по усилена охрана на въздушното пространство по Източния фланг на Алианса в периода 14 ноември – 2 декември 2022 г.

„Българските военновъздушни сили ще продължат да работят за националния принос към Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО (NATINAMDS). Съвместното изпълнение на задачи от ВВС на България и Испания в мисията на НАТО по усилена охрана на въздушното пространство осигурява способността на българската бойна авиация да действа интегрирано със силите на съюзниците и да охранява въздушното пространство на страните-членки на Алианса“, посочи командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров.

„С това краткосрочно пребазиране Испания доказва своите способности и готовност да допринесе за колективната отбрана на НАТО в Черноморския регион“, заяви генерал-лейтенант Франсиско Брако Карбо, командир на испанското Съвместно командване по операциите. „Очакваме с нетърпение да работим с българския екип в авиобаза Безмер и да демонстрираме общите си ангажименти към колективната отбрана“, добави още генерал-лейтенант Карбо.

При изпълнение на съвместните задачи по усилване на охраната на въздушното пространство на страната ни от Военновъздушните сили на България и Испания българските дежурни изтребители ще се използват приоритетно. Охраната на въздушното пространство на НАТО е мирновременна колективна отбранителна мисия. Нейното предназначение е да гарантира целостта и сигурността на въздушното пространство на съюзниците от Алианса.

Днес завърши многонационалното учение на силите за специални операции „Balkan Shield - 22“, което се проведе в областите Атика и Виотия на територията на Република Гърция. В него участваха формирования от специалните сили на шест балкански държави – Албания, България, Гърция, Румъния, Северна Македония и Черна гора, както и наблюдатели от Босна и Херцеговина.

За целите на учението беше сформирано Съвместно командване на специалните операции от всички участващи страни, изградено от щабен елемент, съвместна тактическа група и съвместна авиационна група за специални операции. Българските военнослужещи от 86-а група „Специални сили“ на Съвместното командване на специалните операции (СКСО) изпълниха заедно с другите участници в учението задачи по специално разузнаване и директни действия. Проведоха се съвместни тренировки по инфилтрация и ексфилтрация по въздух и по суша, обезвреждане на терористи, контакт с противник и медицинска евакуация.

Бяха постигнати целите на учението – да се повишат оперативните способности на участващите формирования, както и на уменията за работа в многонационална среда и в прилагането на системата за командване и управление на сухопътни, морски и авиационни тактически групи за специални операции.

Инициативата за многонационалните съвместни учения на силите за специални операции на балканските държави (B-9 CJSE-16) стартира през 2011 г. след среща на началниците на отбраната на страните от Балканския полуостров. Ученията се организират и провеждат всяка година от различна държава-членка на инициативата. Те включват провеждането на специални операции с цел укрепване на регионалното международно сътрудничество, синергията и оперативната съвместимост, както и увеличаване на бойните способности на силите за специални операции от участващите държави.

Военнослужещи от Сухопътните войски са възстановили общо 121 км от инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип (ИВС) по българо-турската държавна граница, в изпълнение на решения на Министерския съвет от октомври 2021 г. и септември 2022 г. Министърът на отбраната Димитър Стоянов запозна днес, 10 ноември, народните представители от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с възстановителните дейности по инженерното съоръжение по българо-турската държавна граница, изпълнени от военнослужещи от Сухопътните войски през 2021 г. и 2022 г.

„Ако това съоръжение беше надеждно, нямаше да се налага да се извършват тези ремонтни дейности. Това е изключителен обем от работа, който извършва Българската армия за възстановяване на целостта на преградното съоръжение“, заяви той.

В изпълнение на решение на Министерския съвет в периода октомври – декември 2021 г. инженерни формирования от състава на Сухопътните войски извършиха неотложни ремонтно-възстановителни дейности на инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип (ИВС) по българо-турската държавна граница и прилежащия път. В дейностите участваха около 50 военнослужещи и близо 20 специализирани машини. Задачите им бяха да възстановят целостта на проблемни участъци по съоръжението и прилежащия път, причинени от природни стихии и от човешка намеса, вследствие на увеличения миграционен натиск. В този период, със съдействието на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), военнослужещите извършиха неотложни ремонтно-възстановителни дейности на 49 км от съоръжението, определени като критични. Те ремонтираха около 365 оградни пана, подмениха 4 600 м спирала режеща тел, прочистиха над 27 000 квадратни метра растителност и над 40 водостока, възстановиха над 30 подпорни колони. Бяха положени и около 1 300 кубични метра инертен материал за възстановяване на проходимостта на отделни участъци от пътя с обща дължина 570 м. Военнослужещите изградиха и два нови водостока.

През октомври тази година военнослужещите от Сухопътните войски продължиха ремонтно-възстановителните дейности по инженерното съоръжение по българо-турската граница в районите на гранични полицейски управления Елхово, Средец, Малко Търново и Резово. В ремонтно-възстановителните дейности, които ще продължат до края на годината, участват около 30 военнослужещи и близо 10 пътни превозни средства и специализирана техника. До този момент са възстановени 4080 м спирала режеща тел, ремонтирани са 496 оградни пана и 70 опорни колони. Почистени от растителност са 195 квадратни метра. Възстановеният участък от съоръжението е 72 км.

Необходимите строителни и монтажни материали, стопански инвентар и оборудване се осигуряват от Главна дирекция „Гранична полиция“, в рамките на осигурените финансови средства по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2022 г.